Кои бяха най-активните български банки през 2017 г.*
Едно е ясно - българският банков бранш изпрати най-хубавата си година за последното десетилетие. Добрата макроикономическа среда, в която се намира страната, усилва динамичността на пазара. За последните три месеца на 2017 година активите на банковата система нарастват с 2,7 милиарда лева (2,8%), а по отношение на края на 2016 година растежът им е с 6,2% до 97,8 милиарда лева Същевременно с това системата резервира висок коефициент на ликвидните активи, изчисляван по Наредба № 11 на Българска народна банка, който се покачва до 38,97%.
Ако през предходните години се отчитаха неуверени резултати при растежа на кредитиране, през 2017 година той към този момент е задоволително изразителен, с цел да бъде сравняван с равнищата, които се записаха преди повече от 10 години. Най-осезаем е растежът в ритейл сегмента. Обемът на потребителските заеми нараства на годишна база с 5,5%. Най-активни през годината са били Първа капиталова банка, която усилва портфейла си с 127,4 млн. лева отпуснати потребителски заеми, Райфайзенбанк, която прибавя 122 млн. лева и много по-малката по мярка на активи Ти Би Ай Банк, само че обичайно мощна в сегмента, със 103 млн. лева
Ипотечните заеми се движиха с високи растежи през цялата година, като през последното тримесечие прирастът им се форсира и доближава до 7,9% на годишна база. Тук СЖ Експресбанк записва доста мощно наличие, като общият ѝ портфейл от ипотечни заеми нараства с 35% и банката повежда растежа в системата със 161 млн. лева След нея също доста дейна през година бе и Пощенска банка, която е осъществя растеж до 113,8 млн. лева На трето място още веднъж със сума над 100 млн. лева се подрежда ЦКБ. Офертите и на трите банки са едни от най-атрактивните на пазара и с лихвени равнища под междинните за системата.
Pазмерът на брутния кредитен портфейл на банковата система през четвъртото тримесечие на 2017 година остава съвсем без смяна, само че на годишна база отбелязва напредък с 1,6 милиарда лева (3,0%). През последното тримесечие на 2017 година редуциращ резултат върху размера на портфейла оказват дейностите по понижаване на кредитния риск, включващи и основни отписвания на необслужвани заеми за сметка на хранителни запаси. Това се вижда главно при корпоративните заеми, които даже означават лек спад от 0,9% на годишна база, който се дължи главно на понижение на портфейлите на Уникредит Булбанк с 663 млн. лева, ОББ с 389 млн. лева и Банка Пиреос с 245 млн. лева Ако тези по-значителни отписвания се извадят от изчислението се вижда, че растежът във фирменото кредитиране също е съпоставим с този в ритейл сегмента.
Добрата макроикономическа среда, в която оперират банките, свива каузи на необслужваните заеми и респективно средствата, заделяни за тяхната амортизация. Извършените разноски за амортизация по заеми и вземания за 12-те месеца на 2017 година, възлизат на 730 млн. лева, като понижават с 9,5%. Това пък поддържа облагата на системата.
Към 31 декември 2017 година тя възлиза на 1,2 милиарда лева, или с 88 млн. лева по-малко по отношение на регистрираната година по-рано. Тук обаче данните имат значима специфичност. През 2016 година завърши договорката за Visa Europe, която добави над 150 млн. лева към резултатите на българските банки и увеличи базата.
През третото тримесечие пък имаше обезценки от към 200 млн. лева, направени от ОББ в резултат на процеса по сливането ѝ със Сибанк. Ако и тези детайли с еднократен резултат бъдат взети под внимание, то действителната облага на банковата система даже регистрира слаб растеж по отношение на 2016 година
През четвъртото тримесечие се резервира наклонността към понижаване на брутния размер на необслужваните заеми и задатъци в банковата система и в края на декември 2017 година те възлизат на 8292 млн. лева (при 9305 млн. лева към 30 септември 2017 г.). Делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци понижава до 10,2% (при 11,4% в края на септември). Въпреки че той към момента е съвсем двойно по-висок по отношение на междинния за Европейския съюз, запазването на наклонността дава индикации, че в идващите 2 - 3 години може да се чака равнене на тези равнища.
Нетните лихвени доходи на банките понижават през 2017 година с 8,2% в резултат на понижаващите се през годината лихви. Тенденцията обаче се чака да се обърне и през 2018 година да следим гладко повишаване на лихвените равнища. Мнения за това бяха изразени още при започване на 2017 година, само че банките съумяха да запазят оптимално преференциалните лихвени условия. Лихвената статистика за месец декември оповестена от Българска народна банка демонстрира, че по отношение на ноември 2017 година междинният лихвен % по заемите за ползване в левове се усилва с 0.71 пр.п., а по тези в евро се намалява с 0.04 пр.п. При жилищните заеми в левове той спада с 0.13 пр.п., а при жилищните заеми в евро – с 0.01 пр.п.
Гуверньорът на централната банка Димитър Радев загатна преди седмица , че през 2018 година можем да чакаме повече вести към продължаващата консолидация в бранша. През предходната година от Първа капиталова банка оповестиха своите планове за привличане на стратегически вложител, който да поддържа по-силна агресия на банката на пазара.
Финансовите ѝ резултати демонстрират опазване на висока норма на облага в размер на 85 млн. лева В същото време портфейлът от заеми и вземания се покачва до 5,06 милиарда лева през годината. Акцията на банката означи растеж от близо 70% през 2017 година Тези положителни финансови резултати едвам ще останат отвън полезрението на евентуалните вложители.
Най-голямата унгарска банка OTB Bank, притежател на Банка ДСК в България, възнамерява да придобие най-малко пет банки в идващите две години, пробвайки се да се възползва от вълната на консолидация в бранша. България също е включена в проектите на OTP за покупка на нови банки. Това бе декларирано през предходната година от основния изпълнителен шеф на унгарската кредитна институция Шандор Чани в изявление за Bloomberg.
Подобни планове се показват за в този момент не публично и от други банки присъстващи в страната. Последната останала банка с гръцка благосъстоятелност – Пиреос, разгласи проектите си да се освободи от някои от своите поделения в района, като включително се включва и България.
Наскоро пък завърши приватизацията на Общинска банка. До този миг наличието ѝ на пазара бе малко или доста обвързано със собствеността и банката се бе ориентирала в обслужването на общините и предлагането им на характерни артикули и услуги. Смяната на собствеността най-вероятно ще докара и до налагане на нова управническа тактика, като банката най-вероятно ще се насочи към развиване на позициите си в ритейл сегмента. Повод за сходни упования дава и промяната на управлението, която бе оповестена преди дни.
Също по този начин от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) оповестиха, че процедурата по продажба на 100% от капитала на ТБ „ Виктория “ и всички вземания на Корпоративна комерсиална банка (в несъстоятелност) е във крайна фаза.
Интерес провокира и отдръпването на активите на дребната Ишбанк. Тя е най-голямата частна турска банка, която стъпи в България през своята банка в Германия, възползвайки се от единния банков лиценз. За времето, прекарано в страната, банката остана с бутиков профил, обслужваща малцина клиенти и по-скоро улесняваща активността на турски компании в страната, като не потърси развиване на локалния пазар.
В края на септември активите ѝ възлизаха на 8,250 млн. лева, като в края на годината те са към този момент скромните 113 хиляди лева Интересно съвпадане като интервал е, че турската строителна компания Гаранти коза реши да приключи активността си като общоприет спонсор на тенис шампионата от категория ATP 250 в София. Дали това е начало на зараждащ се развой на евакуиране на турски активи от страната е към момента в полето на спекулациите, само че несъмнено съставлява интерес по какъв начин ще се развие той във времето.
През предходната седмица Димитър Радев насочи съвет към банките в страната да бъдат деликатни и да не залитат в безогледно кредитиране за бърз напредък, само че на цената на занижени условия към клиентите и увеличение на риска.
Имайки поради, че банките минаха през сходен еуфоричен растеж, последван от натиска на икономическата рецесия, финансовите институции е обикновено да са си извадили изводите от сходно нездравословно държание и да остават внимателни. Скритото обръщение в изказването на Радев бе по-скоро отправено към необятната аудитория, и то е, че даже и удобна макроикономическа среда и постоянна банкова система няма да бъдат мотив Българска народна банка да занижи своя надзор и да не прави прецизно своите надзорни функционалности.
*Авторът Христо Христов е икономист. Има насъбран забележителен опит в управлението, провеждането и разбора на резултатите от редица маркетингови, стопански и социологически проучвания. Участва като създател в обществени разбори и публикации в региона на нововъведенията, осведомителни и информационни технологии и положението на стопанската система. Автор е на блога „ Икономика и общество ”, където в началото бе оповестен материалът. Препечатваме го с разрешението му. Заглавието е на редакцията.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов
Ако през предходните години се отчитаха неуверени резултати при растежа на кредитиране, през 2017 година той към този момент е задоволително изразителен, с цел да бъде сравняван с равнищата, които се записаха преди повече от 10 години. Най-осезаем е растежът в ритейл сегмента. Обемът на потребителските заеми нараства на годишна база с 5,5%. Най-активни през годината са били Първа капиталова банка, която усилва портфейла си с 127,4 млн. лева отпуснати потребителски заеми, Райфайзенбанк, която прибавя 122 млн. лева и много по-малката по мярка на активи Ти Би Ай Банк, само че обичайно мощна в сегмента, със 103 млн. лева
Ипотечните заеми се движиха с високи растежи през цялата година, като през последното тримесечие прирастът им се форсира и доближава до 7,9% на годишна база. Тук СЖ Експресбанк записва доста мощно наличие, като общият ѝ портфейл от ипотечни заеми нараства с 35% и банката повежда растежа в системата със 161 млн. лева След нея също доста дейна през година бе и Пощенска банка, която е осъществя растеж до 113,8 млн. лева На трето място още веднъж със сума над 100 млн. лева се подрежда ЦКБ. Офертите и на трите банки са едни от най-атрактивните на пазара и с лихвени равнища под междинните за системата.
Pазмерът на брутния кредитен портфейл на банковата система през четвъртото тримесечие на 2017 година остава съвсем без смяна, само че на годишна база отбелязва напредък с 1,6 милиарда лева (3,0%). През последното тримесечие на 2017 година редуциращ резултат върху размера на портфейла оказват дейностите по понижаване на кредитния риск, включващи и основни отписвания на необслужвани заеми за сметка на хранителни запаси. Това се вижда главно при корпоративните заеми, които даже означават лек спад от 0,9% на годишна база, който се дължи главно на понижение на портфейлите на Уникредит Булбанк с 663 млн. лева, ОББ с 389 млн. лева и Банка Пиреос с 245 млн. лева Ако тези по-значителни отписвания се извадят от изчислението се вижда, че растежът във фирменото кредитиране също е съпоставим с този в ритейл сегмента.
Добрата макроикономическа среда, в която оперират банките, свива каузи на необслужваните заеми и респективно средствата, заделяни за тяхната амортизация. Извършените разноски за амортизация по заеми и вземания за 12-те месеца на 2017 година, възлизат на 730 млн. лева, като понижават с 9,5%. Това пък поддържа облагата на системата.
Към 31 декември 2017 година тя възлиза на 1,2 милиарда лева, или с 88 млн. лева по-малко по отношение на регистрираната година по-рано. Тук обаче данните имат значима специфичност. През 2016 година завърши договорката за Visa Europe, която добави над 150 млн. лева към резултатите на българските банки и увеличи базата.
През третото тримесечие пък имаше обезценки от към 200 млн. лева, направени от ОББ в резултат на процеса по сливането ѝ със Сибанк. Ако и тези детайли с еднократен резултат бъдат взети под внимание, то действителната облага на банковата система даже регистрира слаб растеж по отношение на 2016 година
През четвъртото тримесечие се резервира наклонността към понижаване на брутния размер на необслужваните заеми и задатъци в банковата система и в края на декември 2017 година те възлизат на 8292 млн. лева (при 9305 млн. лева към 30 септември 2017 г.). Делът им в общата сума на брутните заеми и задатъци понижава до 10,2% (при 11,4% в края на септември). Въпреки че той към момента е съвсем двойно по-висок по отношение на междинния за Европейския съюз, запазването на наклонността дава индикации, че в идващите 2 - 3 години може да се чака равнене на тези равнища.
Нетните лихвени доходи на банките понижават през 2017 година с 8,2% в резултат на понижаващите се през годината лихви. Тенденцията обаче се чака да се обърне и през 2018 година да следим гладко повишаване на лихвените равнища. Мнения за това бяха изразени още при започване на 2017 година, само че банките съумяха да запазят оптимално преференциалните лихвени условия. Лихвената статистика за месец декември оповестена от Българска народна банка демонстрира, че по отношение на ноември 2017 година междинният лихвен % по заемите за ползване в левове се усилва с 0.71 пр.п., а по тези в евро се намалява с 0.04 пр.п. При жилищните заеми в левове той спада с 0.13 пр.п., а при жилищните заеми в евро – с 0.01 пр.п.
Гуверньорът на централната банка Димитър Радев загатна преди седмица , че през 2018 година можем да чакаме повече вести към продължаващата консолидация в бранша. През предходната година от Първа капиталова банка оповестиха своите планове за привличане на стратегически вложител, който да поддържа по-силна агресия на банката на пазара.
Финансовите ѝ резултати демонстрират опазване на висока норма на облага в размер на 85 млн. лева В същото време портфейлът от заеми и вземания се покачва до 5,06 милиарда лева през годината. Акцията на банката означи растеж от близо 70% през 2017 година Тези положителни финансови резултати едвам ще останат отвън полезрението на евентуалните вложители.
Най-голямата унгарска банка OTB Bank, притежател на Банка ДСК в България, възнамерява да придобие най-малко пет банки в идващите две години, пробвайки се да се възползва от вълната на консолидация в бранша. България също е включена в проектите на OTP за покупка на нови банки. Това бе декларирано през предходната година от основния изпълнителен шеф на унгарската кредитна институция Шандор Чани в изявление за Bloomberg.
Подобни планове се показват за в този момент не публично и от други банки присъстващи в страната. Последната останала банка с гръцка благосъстоятелност – Пиреос, разгласи проектите си да се освободи от някои от своите поделения в района, като включително се включва и България.
Наскоро пък завърши приватизацията на Общинска банка. До този миг наличието ѝ на пазара бе малко или доста обвързано със собствеността и банката се бе ориентирала в обслужването на общините и предлагането им на характерни артикули и услуги. Смяната на собствеността най-вероятно ще докара и до налагане на нова управническа тактика, като банката най-вероятно ще се насочи към развиване на позициите си в ритейл сегмента. Повод за сходни упования дава и промяната на управлението, която бе оповестена преди дни.
Също по този начин от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) оповестиха, че процедурата по продажба на 100% от капитала на ТБ „ Виктория “ и всички вземания на Корпоративна комерсиална банка (в несъстоятелност) е във крайна фаза.
Интерес провокира и отдръпването на активите на дребната Ишбанк. Тя е най-голямата частна турска банка, която стъпи в България през своята банка в Германия, възползвайки се от единния банков лиценз. За времето, прекарано в страната, банката остана с бутиков профил, обслужваща малцина клиенти и по-скоро улесняваща активността на турски компании в страната, като не потърси развиване на локалния пазар.
В края на септември активите ѝ възлизаха на 8,250 млн. лева, като в края на годината те са към този момент скромните 113 хиляди лева Интересно съвпадане като интервал е, че турската строителна компания Гаранти коза реши да приключи активността си като общоприет спонсор на тенис шампионата от категория ATP 250 в София. Дали това е начало на зараждащ се развой на евакуиране на турски активи от страната е към момента в полето на спекулациите, само че несъмнено съставлява интерес по какъв начин ще се развие той във времето.
През предходната седмица Димитър Радев насочи съвет към банките в страната да бъдат деликатни и да не залитат в безогледно кредитиране за бърз напредък, само че на цената на занижени условия към клиентите и увеличение на риска.
Имайки поради, че банките минаха през сходен еуфоричен растеж, последван от натиска на икономическата рецесия, финансовите институции е обикновено да са си извадили изводите от сходно нездравословно държание и да остават внимателни. Скритото обръщение в изказването на Радев бе по-скоро отправено към необятната аудитория, и то е, че даже и удобна макроикономическа среда и постоянна банкова система няма да бъдат мотив Българска народна банка да занижи своя надзор и да не прави прецизно своите надзорни функционалности.
*Авторът Христо Христов е икономист. Има насъбран забележителен опит в управлението, провеждането и разбора на резултатите от редица маркетингови, стопански и социологически проучвания. Участва като създател в обществени разбори и публикации в региона на нововъведенията, осведомителни и информационни технологии и положението на стопанската система. Автор е на блога „ Икономика и общество ”, където в началото бе оповестен материалът. Препечатваме го с разрешението му. Заглавието е на редакцията.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Бойчо Попов
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ